В живота си срещаме много хора. Всеки ще вземе по нещо от нас и ще остави по нещо от себе си. Ще падаме и понякога с последните си сили ще се надигаме и ще се изправяме, макар да ни се струва, че не можем дори да си поемем дъх. Ще даваме без да получаваме, но и ще получаваме без да даваме. Ще се борим, макар да ни се иска просто да се откажем. Ще крещим от болка, ще хвърляме парченца от душата си, които никога няма да можем да залепим обратно. Ще допуснем такива хора в живота си, които ще ни разкъсат, за да вземат всичко. Ще ни моделират, мачкат, преобразяват като пластилин, за да станем формата, която желаят. Ще сме слепи и ще стоим мълчаливо, наблюдавайки как не остава нищо от същността ни. В следващия момент обаче, ще се появи някой който ще те поиска такъв какъвто си - изкривен, смачкан и ти по свое желание ще се оформяш, така както той иска. Ще раздадеш и малкото останало от теб и това ще те прави щастлив. Защото, колкото и да са ти отнели, любовта остава част от теб завинаги.