Светлините угасват. Пак оставам сама в тъмнината. Тихо е. Мислите ми прескачат като капки дъжд и се впиват в мен като отрова.. Преследват ме навсякъде. Като сянка..

Накъдето и да се обърна, в главата си чувам единствено "Защо?" А отговор няма. И това ме убива. Разкъсва ме, разделя душата ми на две. Цялото ми същество крещи от болка...

Предадох се. Предадох се на емоции. А сега боли.

Студено е. И празно. Само тишината и болката от мислите са навсякъде с мен. Преследват ме като свирепи кучета и късат парченца от душата ми...