Умът ми блуждае някъде там. Открадваш мислите ми съвсем нахално. Отнасяш ги, както вятъра помита всичко след себе си. И не остава нищо..

С пръстите си ме изгаряш. Погледът ти кара въздуха ми да спре. Всичко вътре в мен се разхвърча, щом се приближиш до мен. Не мога да се овладея. Крещя без глас. Безсилна съм..

Появяваш се за миг, за да ме изгориш и пак изчезваш. Оставаш само пламъци след себе си. Без да ги гасиш...