В главата ми е пълен хаос. Мислите ми блуждаят между теб и реалността. Изгубвам се в собствената си болка. Отчаяно търся да се измъкна.. В капан съм. Пленник съм на собствените си мисли и копнежи.. Вдишвам, издишвам, вдишвам, издишвам... Започва да боли повече...

Разстоянието ме убива. Ден след ден откъсва все по-големи парчета от мен и ги запраща надалеч.. Не мога да се събера цяла... Разпиляна съм на хиляди парченца. Някъде там.. между теб и мен.

Болка и много, много мисли. А изход няма...